ЗА ЕДИН ПЪТ
ВНИМАНИЕ!!! ВСИЧКИ ОПИСАНИ СЛУЧКИ И ГЕРОИ В ТАЗИ ТВОРБА/ТЕЗИ ТВОРБИ, СА ПЛОД НА АВТОРСКОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ! ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА, МЕСТА И СЪБИТИЯ Е СЛУЧАЙНА! - Нищо не се е случило! - прошепнах аз и взех лицето му в дланите си. Погледнах омайните му кафяви очи, високото чело, русоляво-сребрещите коси, с перчем, оформен нагоре. Погледнах тънките му, но сладки устни, нослето, разширяващо се в основата, косъмчетата на брадичката му, оформени като продълговато островче, по нейната линия... - Нищо не се е, случило! Връщаме се към живота си и забравяме за това! Чу ли?! Трябваше да му го кажа. Трябваше да го кажа на глас, за да мога и аз да продължа и той да не рухне, под евентуалния товар на абсурдната вина. Трябваше да сложа черта, на това сладко безумие, продължило цял следобед. Това беше еднократно удоволствие и бягство от реалността и проблемите ни! Очите ми блестяха от напиращите сълзи... Беше толкова хубаво... Мисля, че и той го усети.