ТОЛКОВА ДАЛЕЧ И СЪЩЕВРЕМЕННО ТОЛКОВА БЛИЗО ЕПИЗОД 2: НА ОМРАЗАТА ТИ, СЪС СТРАСТ

ВНИМАНИЕ!!!

ВСИЧКИ ОПИСАНИ СЛУЧКИ И ГЕРОИ В ТАЗИ ТВОРБА/ТЕЗИ ТВОРБИ, СА ПЛОД НА АВТОРСКОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ! 

ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА, МЕСТА И СЪБИТИЯ Е СЛУЧАЙНА!

Посвещава се на К.,

Този разказ е отговор на обидите и лъжите ТИ,

Този разказ е отговор на ненавистта, надменността  и предразсъдъците, с които си избрал да се обремениш,

Този разказ е отговор на омразата ТИ, със СТРАСТ!!!

Това ще получаваш за всяка обида и дано ако ги прочетеш, да изтръпваш едновременно от възмущение или отвращение, както и от копнеж, за нещо недостижимо…Ти си фантазия!

Реалното ти АЗ, явно не си струва стремежа към приятелство и усилията…

Не знам защо ме влудяваш. Непрекъснато се опитвам да те забравя. Да те намразя. Моля се да не те виждам, през деня и те избягвам на всяка цена… Аз не желая да те прелъстявам. Не желая да развалям твоето семейство. Не желая да говоря с теб, ако това те кара да се чувстваш зле, но съзнанието ми просто умира да те използва, като обект на горещи фантазии. Оргазмите с твоя образ са невероятни и толкова наситени! 

Има нещо в теб. Има нещо, което някак си ни свързва, но и не разделя. 

Ти си добър човек, приклещен от реалността и нищо не може да те освободи освен ти самият. С малките си бягства. Вървящ умислен по брега. Наслаждаващ се на природата… Неща, които бих споделила с такъв като теб, защото живота не е само веселие и пътешествия, а аз знам как да съм до някого в моментите извън прожектора на щастието. 

Както и да е…

Ето как си те представям. Поредният, който не може да съществува в живота ми извън виртуалното пространство и фантазиите. Как ми се иска да го прочетеш, да прочетеш, това и няколкото дурги и да те заболи… Истински! 

*** 

Със С. Продължаваме нашето приятелство с облаги или “бонуси”, както го наричам и нямаме спирачки. Любим се. Чукаме се. Наслаждаваме се един на друг. Ту нежно, ту диво. И някак си, това, че сме свързани, ни прави свободни с него. 

А ти? 

Ти ме гледаш, когато уловя погледа ти, през оградата - мрачен, зъл, мразещ, симулиращ отвращение, което не ти е присъщо, защото някога си бил мъж, с широка, почти необятна душа, а днес си мъж, който се страхува да махне оковите. 

Гледаш ме и погледа ти гори, а накривената ти в саркастична усмивка уста,  е едновременно отблъскваща и възбуждаща.  

Един ден, неизбежното, трупано между нас напрежение просто избухва…

***

“Курва!”, чувам зад гърба си, затваряйки пътната врата. 

Ами, не. Не съм. Просто имам разрешение да спя с втори човек. Ей, така: Без да напускам първия, който ме обича и цени, заради някой, който утре може да реши, че съм му прекалено “драматична”, след като самият той е една ходеща драма, с неговата свобода. Да реши че в стила си “мразя драми”, вече му е писнало…

Няма как да стане.

“Проблем ли имате?”. Винаги съм ти говорела на “Вие”, в редките ни моменти на общуване. Но, ти не схвана. Мислеше, че говоря за теб и жена ти, за семейството ти, общо, като цяло. 

“Ами, не… Просот ми е интересно… Мен би ли ме осмукала, както смучеш оня, в задния двор?!”. Усмивката ти е подигравателна, злобна, а очите ти белстят по - ярко. Облегнал си се на оградата, на едната си ръка, сгъната, под нивото на брадичката ти. Другата се е впила в мрежата, протегната и свита в лакътя, в страни на тялото ти.

Нагъл си.

Кръвта ми пламва…

“Ами ела да видим! ... Заповядай!”... Какво правя? Сякаш се гледам, отстрани… Смях излиза от гърлото ми… Думите излизат без контрол: “Ха-ха! Само, че няма да видим, защото не ти стиска! Защото си един страхлив задник, който обижда наоколо, тези които не му се вписват в картинката, вярващ си, че си голяма работа. Специален… Може би те е яд, че някога си бил, по-добър и по-свободен, а днес си роб, роб на това на което сам си, си наложил да робуваш! … Хайде де!!!”

Засмивам се, обръщам се и бавно поемам към вкъщи.

***

Изтощена от емоции, изпитвам силна нужда да полегна и да дремна. Събличам се, по бельо - бял потник с тънки презрамки, без сутиен и черни бикини, леко наподобяващи боксерки. Затварям очи и се унасям…

***

Събуждам се от неприятното чувство, че някой ме наблюдава. Отварям очи и те виждам… 

“Минал е през гаража!”, минава ми през ума.

Седиш срещу мен, с леко накривена усмивка. Кафявите ти, големи очи, са впити в разголеното ми в просъницата тяло. Брадата ти е обръсната така, че да имаш малка туфичка на нежната ти брадичката. Нямаш мустаци, само наболи косъмчета. Чаровен нос, разширяващ се приятно в основата и леко издаден надолу в средата. Косата ти е обрана, дръпната в двата ъгъла на челото, с перчем сресан и оформен нагоре стилно. Понякога изглежда тъмна, друг път е толкова светла, кестенява дори някак руса, но със сребърни шарки (като на С.! Защо си падам по прошарени типове?). Не можеш да разбереш къде започват и къде свършват, нюансите. Облечен си в червена карирана риза, разкопчана с навити ръкави, под която се вижда червена тениска, обут си с тъмно сини дънки, вишнево-червени платненки… Толкова си стилен. Красив си по един уникален начин, не напълно стандартен. Чарът ти те прави неустоим. Ужасно неустоим и възбуждащ…

Забелязал си, че съм се размърдала. Покривам се с чаршафа. Ти се усмихваш и се мяташ на двойното легло. Дръпваш чаршафа, изненадващо. Тялото ти се притиска в моето. Усмихваш се в лицето ми. Усещам дъха ти по кожата си.

 

“Та, на кого не му стиска? А?! Отворке! Ммм… На кого не му стика?! Шшшш-ш! Стой!”.

Притискаш ръцете ми над главата. 

“Ей, ако не искаш…?!” Поглежда ме. Отвръщам на погледа му с надменната си хладност и  предизвикателност. “Не, не искам да ме гледаш така! Ммм? Хайде, да не ме гледаш така… Искаш ли го или не ти стиска?”…

Смехът излиза сам, неочакван от гърлото ми. “Ха-ха-ха! На теб не ти стиска… Какво ще ме държиш така цял следобед или ще направиш нещо?!”.

Лицето ти се отдръпва изненадано назад. За миг виждам усмивка. 

“Ах, ти, малка…”

Сядаш върху гърдите и раменете ми, притискайки ме между сгънатите си в коленете,  разтворени крака. Дюкянът ти, е току пред лицето ми. Разкопчаваш го. Нямаш колан и ти е още по-лесно. Вадиш втвърдения си чеп и го поднасяш към устата ми.

“Хайде! Вкуси го! Ммм... Близни го, бейби!”... “Бейби?! Иронизира приятеля ми!”, мисля си.

Аз стискам устни и се извивам. Отъркваш твърдата плът нахално в плътно затворената ми уста…

“Хайде близни го! Близни главичката му!”, подканяш ме палаво, пляскайки леко устните ми, с връхчето. “Целуни го, бейби!”. Смееш се и не ме изпускаш от поглед.

Предавам се. Заклещена съм под теб, а и дълбоко в себе си го искам. Искам да го опитам, искам да те вкуся. Искам да те усетя.

Близвам розовия връх с език. Отново. Отново. И пак. Ти поднасяш красавеца си още по-наблизо. Близвам върха, езика ми се плъзва отдолу под главичката и нежно, палаво, закача двете жилки на френулума. Ти притваряш очи и отмяташ глава назад. Позволяваш ми да измъкна едната си ръка. Хващам инструмента ти и започвам умерено да го масажирам нагоре, надолу, нагоре, пак нагоре. Неспирно, нежно, бързо, нежно, бързо... Поемам го в устата си и започвам да смуча, мъркайки. Тазът ти почва леко да тласка в устата ми. Аз не спирам. Държа те така, че да не влезеш целия. 

Продължаваме известно време след, което изваждам парчето ти от устата и ти казвам:

“Стани, искам да те усетя по-хубаво! Няма да бягам обещавам!”. Поглеждаш ме леко подозрително, но все пак ставаш и ме освобождаваш. Заставаш пред леглото, а аз на четири крака. Потника ми е свален под гърдите. Само по бикини съм. Дънките ти са свлечени около глезените.

Хващам чепа ти и започвам да го смуча и разтривам, отново. Прекрасен е! Целият си прекрасен и възбуждащ. Стена, задавяна от коровата ти плът. Вибрациите те дразнят. Слагаш ръка на кръста и отново отпускаш глава назад, мъркайки на свой ред. Аз движа устата си по дължината ти, поемайките все по-дълбоко и по-дълбоко. 

Прекрасно е!

Скоро ръцете ти се включват в играта. Започваш да милваш гърба ми, да заравяш пръсти в косите ми. Аз те гледам, с изпълнена от теб, уста, закачливо и страстно, наслаждавайки ти се. Усмихваш се. Закачаш едната ми гърда, пак се заравяш в косите ми и нежно подхващаш главата ми. Започваш бавно да тласкаш в малката ми тясна уста. Не искам този миг да свършва.

Качваш се на леглото и оставаш прав, оставяйки ме да продължа да те смуча и масажирам. Искам те в устата си, за да утолиш жаждата ми. Дънките ти се търкалят по пода с кецовете ти... Искам те по гърдите си. Искам сока ти. Искам да те изпия. Скоро, движенията ни се ускоряват и усещам как нарастваш между устните ми, в гърлото ми, пулсираш бясно. Налага се да затегна захвата, за да не ме задавиш - с две ръце в основата на ствола. Така увеличавам триенето и теснотата. Умираш от кеф! Аз също. Спермата ти се излива и прелива от устната ми кухина. Поглъщам, колкото мога от тази вкусотия, останалата се разлива по напъпилите ми гърди. Размазваш я с главичка, както прави С. понякога. Търкаш я в зърната, ареолите, меката бяла плът.

Прекрасно е. Почистваме се - аз облизвам члена ти, а себе си обърсвам с една кърпа, като ти нежно ми помагаш. Отпускаме се един до друг и се гледаме... Знам, че не сме свършили... Едва сега запчоваме, защото искам да те усетя вътре в мен, във влажната теснина, навсякъде в мен. Искам да правим каквото поискаш и както поискаш, да ме вземеш във всяка поза, която ни хрумне. Искам те, безкрай... 

Започваш да ближеш зърната ми и полека, лека чепа ти отнова се втвърдява. Събуваш бикините ми и започваш да ме милваш... Влудяваш ме. Целуваш ме страстно и ме оставяш без дъх...

Захващам го с една ръка и започвам да го масажирам, променяйки темпото и подготвяйки ни за нови и нови сладострастни приключения с теб...

С Л Е Д В А ...