ЗА ЕДИН ПЪТ

ВНИМАНИЕ!!!

ВСИЧКИ ОПИСАНИ СЛУЧКИ И ГЕРОИ В ТАЗИ ТВОРБА/ТЕЗИ ТВОРБИ, СА ПЛОД НА АВТОРСКОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ! 

ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА, МЕСТА И СЪБИТИЯ Е СЛУЧАЙНА!

- Нищо не се е случило! - прошепнах аз  и взех лицето му в дланите си. Погледнах омайните му кафяви очи, високото чело, русоляво-сребрещите коси, с перчем, оформен нагоре. Погледнах тънките му, но сладки устни, нослето, разширяващо се в основата, косъмчетата на брадичката му, оформени като продълговато островче, по нейната линия... - Нищо не се е, случило! Връщаме се към живота си и забравяме за това! Чу ли?!

Трябваше да му го кажа. 

Трябваше да го кажа на глас, за да мога и аз да продължа и той да не рухне, под евентуалния товар на абсурдната вина. Трябваше да сложа черта, на това сладко безумие, продължило цял следобед. Това беше еднократно удоволствие и бягство от реалността и проблемите ни!

Очите ми блестяха от напиращите сълзи...

Беше толкова хубаво... 

Мисля, че и той го усети.

***

Плачех, в задния двор. Чувствах се празна, с живот без посока, повече мразена отколкото обичана. Човекът до мен, не ме разбираше напълно и нямаше как да ме разбере, след като самата аз едва осъзнавах какво се случва с мен.

Тези дни, някак си исках да чувствам колкото се може повече любов, под всякакви форми, от много хора. Рисувах картини, как спя с мъжа до мен и още един. Не исках оргии. Исках просто повече ръце, устни, ласки, страст и дори доза любов, да ме обгръщат. Да съм между две топли, любими тела и да се чувствам обичана.

Плачех, защото се чувствах, не толкова засрамена, а по-скоро празна. 

Той ме видя. Бе седнал в двора си и явно бе говорил по телефона или просто си бе седял тихо и мислил за неговите си неща. Понякога изглеждаше така, все едно всички проблеми на света са се стоварили върху него и ще го смажат. Прийсквало ми се е да поговорим, изпитвала съм и странен порив да го прегърна и утеша. Нелогично!!!

Е, сега той щеше да направи това за мен...

Половинката ми излезе и нямаше да се върне до вечерта. Неговото домочадие пък, бе извън града, а той бе останал за да се грижи за бизнеса си. Трябваше все пак да се яде.

Липсата на съществените хора в живота ни, в момент в който ни е тежко ни сближи, някак си. Той застана на мрежата на оградата и ме повика.

- Хей, как си? Имаш ли нужда от нещо?...

След малко бяхме на дървената му веранда, която сам е градил, както къщата и много елементи от обзавеждането, вътре в нея. Отпивахме бира и си говорехме.

- Имаш много красиви очи! Дори когато плачеш... но, аз не обичам да гледам как хората страдат и просто поисках да те утеша. Такъв съм си.

Казвайки това, той сведе очи, сякаш леко засрамен. Беше толкова сладък, с това притеснено излъчване, стаено зад вечната дружелюбност и откритост. Усмихна се. Погледна ме. Усмивката му бе топла, а очите му... очите му горяха, игриво, нежно, страстно, предразполагащо. Лека роуменина от едва доловим свян, се разля по страните му.

Пийнахме доста и се почувствахме замаяни и развеселени.

- Хубава къща! Кзвали са ми че сам си я строил. Изглежда уютна... 

- Искаш ли да я разгледаш?

Съгласих се.

***

Етаж по етаж. Стая по стая. Покзваше ми дома си и разказваше подробности, с толкова страстно, невинно, леко младежко вълнение. Грасът му бе такъв - младежси, жизнен и добавяше още заряд към думите и емоциите. Главата ми бе замаяна от алкохола и от обстановката. 

Стигнахме спалнята и там едва не рухнах. Той ме подхвана, нежно:

- Ела! Седни на леглото... Добре ли си? Искаш ли да полежиш, колкото ти е необходимо?!

Гласа му бе толкова загрижен. Ръцете му, пръстите му - толкова нежни. Сълзите потекоха отново. Той пое лицето ми в дланите си, топли и неземно грижовни...

- Хей, какво говорихме за сълзите в тези прекрасни очи?! Че, не искаме да ги вждаме... Искам усмивка...

Усмихнах се, през завесата от сълзи размиваща лицето му пред погледа ми. 

- Как блестят!!! Искам да изтрия тъгата от тях, но същевремененно те блестят толкова красиво... Толкова си крехка и нежна... Отстрани изглеждаш студена и дръпната, но в момента те чувствам толкова топла и ... крехка... 

Погледнах го в очите, хлипайки. Сълзите ми пареха в моите...

- Моля те! ...

Той разбра...

***

Не знам как се случи всичко. Знам, че продължи цял следобед, сред затъмнената спалня, на стълбището, в хола...

След като всичко приключи, имах чувството, че съм омърсила този дом и истински се надявах, тези спомени да се заличат - от неговото и моето съзнание. 

Същевременно, се чувствах, така все едно всичко е нереално. Ние бяхме извън времето и пространстовото и помещенията, къщата, нямаха значение... Не съществуваха... Ние не бяхме там... Ние летяхме в друго измерение. На страстта и желанието, на нежността и свободата да докосваш и обичаш по много начини...

***

Целувахме се жадно. Изпивах устните му, като жива вода. Ръцете му ме разголваха, моите разголваха него. Свлякохме се върху двойното легло и не можехме да поемем дъх. Езиците ни танцуваха. Засмуквах неговия. 

Той се изправи и разкопча панталона си. Членът му изскочи прекрасен, втвърден. Най-прекрасното нещо на света. Най-желаното. Завидях на жена му, че го има завинаги. 

Започнах да го целувам. Облизвах го. Изследвах го, сантиметър по сантиметър. Голям, пулсиращ, красив. Поех го в устата си. Милвах го. Времето сякаш спря да съществува. Милвах двете нежни кожени торбичики в основата и също ги дарих с ласки. 

Той ме накара да легна и започна да ме изследва с пръсти. Последователно, настоятелно. Възхищаваше се на влагата, на теснотата, на комфортната топлина готова да го поеме целия, навсякъде. Езикът му заигра между краката ми, карайки ме да примирам от удоволствие.

Прониза ме бавно. 

Остана в мен, неподвижен, целуващ ме. После затанцувахме в различен ритъм - ту бързо, ту бавно. От влудяващо плавно трептене, до дива и блъскаща стихия в телата ни...

Танцувахме, препускахме, люлеехме се. Хореографията надхвърли очакванията ни. Искахме да опитаме всичко и след всеки път когато се изливаше в мен, сменяхме мястото.

...

От леглото, опряна на стената с гръб към него, права. Прониза ме и заблъска в мен. Милваше гърдите ми. Целуваше врата ми, отмятайки или дърпайки косата ми. 

...

Седна на стълбището и аз го възседнах... После се смъкнахме надолу и той бе отгоре... В хола. На дивана, на плота... В различни пози... Отново и отново...

През цялото време умирах от удоволствие. Усещането как ме изпълва, навсякъде бе страхотно. Удоволствието от непрестанната нужда да опитваме нови неща, да ме взима по нов начин, дори дързък, бе неописуемо. 

Не помня, колко пъти свършихме този следобед... Накрая лежахме безсилни и замислени, притиснати един до друг върху килима на пода. Целунахме се за последен път.

*** 

Прибирайки се, просто убедих съзнанието си, че това е сън. 

Много хубав сън... на яве. Наложих си, че нищо не се е променило. Взех си душ. Налях си чаша вино. Отворих книга и зачаках любимия ми да се прибере.

Не знам, защо и как, но някакво странно спокойствие пропълзя и изпълни душата и тялото ми. Бях получила отчасти това за което копнеех- да получа нежност, извън тази, която имах. И беше красиво...

Жалко, че никога няма да се повтори...

К Р А Й