ЗА ЕДИН МИГ

ВНИМАНИЕ!!!

ВСИЧКИ ОПИСАНИ СЛУЧКИ И ГЕРОИ В ТАЗИ ТВОРБА/ТЕЗИ ТВОРБИ, СА ПЛОД НА АВТОРСКОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ! 

ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА, МЕСТА И СЪБИТИЯ Е СЛУЧАЙНА!

Тялото ѝ се изиваше под неговите ласки и тласъци.

Не спираше да го прегръща. Да се притиска в него. Да простенва, притворила очи от наслада.

Не го познаваше.

Просто реши, че иска да му се отдаде.

Ей, така! Безсрамно. Пошло. Извън стандарти, изискавния, задръжки, морал и каквото там подтиска и ограничава хората.

Просто изживяваше този миг на екстаз тук и сега... Изцяло отдадена...

За миг!

***

Никога не си беше помисляла, че може да се отдаде на непознат.

Ежедневието ѝ минаваше скучно. Самотно дори.

Годеникът ѝ пътуваше много и рядко си беше вкъщи. Тя го обичаше. Той беше нейната стабилност и сигурност. Обичаше да го прави щастлив и той нея.

Тя работеше от сутрин до вечер, в тесен кабинет, в администартивна сграда работа, която я депресираше със скучното си еднообразие.

Не мечтаеше често.

Не се заглеждаше в мъжете наоколо.

Не мислеше, че е страстна, привлекателна или секси...

До този миг!

***

“Обичам да се разхождам, в покрайнините на квартала. Планината е толкова красива и притихнала през седмицата.

Обичам да се усамотявам, когато любимият ми е далеч, а той пак е в чужбина на командриовка. Да, прави го за нас, не искам да звуча, като неблагодарница, но ми липсва. Липсва ми допира му, тялото му върху моето, целувките и ласките...

По принцип не се заглеждам в хората около мен. Особено мъжете. Но, напоследък един образ привлича вниманието ми. Разминаваме се, често по пътечката по която обичам да се разхождам, в гората, под билото на планината.

Първите няколко пъти не го загледах. Отвърнах припряно и срамежливо на поздрава му. Не се загледах в него изобщо. Но някак си останах заинтригувана и при всяка среща усещах, че нещо в мен трепва при появата му.

Днес бях решила, че ще го заговоря... Нещо глуповато, стандартно. За времето. За природата. Нещо невинно.

Приготвих се внимателно и аз не знам защо. Тръгнах. Дишах учестено, а сърцето ми биеше така все едно ще изхвръкне... Крачех по пътеката бързо. За миг се уплаших, че сме се разминали. Подухваше приятен лек ветрец. Беше топло и тихо. Спокоен следобед, в който бях се измъкнала от задушния офис и сега се канех да по флиртувам с непознат.

Той се появи. Вървях с леко приведена глава, когато забелязах движение по пътеката и в началото забелязах смътно очертанията. Вперих поглед в него. Сигурно изглеждах нелепо, зяпайки го, като малоумна. А може би е прочел нещо в погледа ми...

Боже, толкова е ... красив!

Прости ми!”...

***

Сънищата идваха, все по често.

И не само нощем.

Понякога го сънуваше будна.

Мъжът от горската пътека, в планината.

Неясен образ, но толкова интригуващ.

Топлият му глас, галеше не само слуха ѝ, а обгръщаше всяко нейно сетиво. Вибрираше в нея, в най-чувствеите ѝ точки.

Сънуваше... не, по-скоро си представяше и мечтаеше в просъница, как той я придружава до къщата ѝ. Вали дъжд. Те влизат в антрето и той я сграбчва страстно. Лицето му бързо се приближава до нейното... Устните му се впиват в нейните... Толкова е хубаво... Топла вълна на удоволствие преминава през тялото ѝ. Озовават се в спалнята където трепетно се разсъбличат и точно преди сюблимния момент...

Алармата на телефона я буди... или нещо друго...

Не успаваше да изживее фантазията си...

До мига... до този миг...

***

“Изравнихме се. Застанахме един до друг. Аз се въздържах да не се разтреперя от вълнение. Вгледах се в очите му. Бяха неустоими. Целият беше неустоим...

-Здравейте! - каза той, с топлият си глас, усмихвайки се неустоимо.

-Здравейте... Аз... - отвърнах аз, забравайки всичко, което исках да му кажа.

Наведох глава засрамена от себе си. В следващият миг усетих как ръката му нежно повдига брадичката ми и заставам лице в лице, очи в очи с него, притаила дъх...

-Имате красиви очи - казва нежо той и в следващият момент се навежда и устните му се допират до моите...

Целувката сякаш трая цяла вечност. Езикът му нежно проникна между устните ми и докосна моят, а аз леко неуверено откликнах. Ръцете му бяха хванали моите, близо до раменете. Не исках да спира.

Той се отдръпна. Погледна ме. Очите му блестяха. Бях сигурна, че и моите искрят от желание и вълнение.

Хвана ме нежно и ме поведе... като в сън!

Аз самата го следвах...

като в сън!”

***

Понякога, призори сънуваше или си представяше полузаспала, почти усещаше, как една ръка я прегръща през кръста.

Обръщаше се и той беше там до нея, в легото. Овити в чаршафите. Голи. Целуваше я. Ръката му се плъзваше по тялото ѝ. Намираше всяко местенце, което ѝ доставяше удоволствие.

Целуваше я, толкова страстно. Спираше дъха ѝ и тя нямаше друг избор освен да му се отдаде.

Нежно лягаше върху нея и ... тя се сепваше и събуждаше задъхана...

До този миг...

***

“Не ме заведе много навътре сред дърветата. И все пак се отдалечихме доста от пътеката. Притисна ме до едно близко дебело, стабилно дърво. Устните му отново се впиха жадно в моите, а аз вече му отвърщах по-уверено.

Ръцете му ме разголваха. Аз заравях ръце в косата му, притисках се към него. Гърдите ми се озоваха, голи и с натръхнали връхчета, в топлите му длани. Милваше ги, без да спира да ме целува.

Останах без дъх...

Имах усещането, че ще припадна...

Възбудата ме връхлетя като ураган! Не можех да си поема дъх... Тялото ми сякаш щеше да се разстопи от внезапната топлина, разливаща се с различна интензивност в него. Усещах дъха му, върху шията си. Ръцето му, трепетно се плъзгаха по разголеното ми тяло. Бикините ми попиваха влагата между краката ми.

Изгарях от желание по него... Точно в този миг!”

***

Чувстваше се уморена и изнервена, всеки ден. Нямаше търпение да си тръгне от офиса. Беше се превърнала в сприхаво и озлобено подобие на себе си.

Виждаше само сянката на пътеката. Мъжът идващ към нея. Ароматът на афтършейфа му...

Копнееше само за един миг ...

Миг само с него...

***

“Най-сетне, освободени от дрехите и бельото си, лежахме върху меката трева. Страстта ни, топлеше телата ни и не позволяваше на горската прохлада да я охлади.

Ръката му се плъзна между бедрата ми. Започна нежно да масажира, най-чувствителното, втвърдено местенце между набъбналите ми срамни устни. Аз на свой ред поех в ръка, твърдият му член и започнах да движа свитата си длан, нагоре-надолу по него. Двамата стенехме тихо, завладени от невероятното желание да опознаем телата си... да ги слеем.

Целувахме се без да спираме да се докосваме по нежните си части...

Боже мой, как очаквах този миг!...”

***

Беше сигурна че ще му се отдаде, по всеки възможен начин, ако ѝ се отвореше възможност. Беше сигурна, че ще вкуси със страст и желание от плътта му, че ще му се отдаде до край! Беше сигурна, че го иска дълбоко в себе си!

Беше сигурна, че ще се наслади на всеки миг...

***

“Засмуках твърдата му плът, тръпнеща от желание да го вкуся, преди да е потънал в мен. Лежах върху него, щедро предложила своята пещера на удоволствията, пред лицето му. Той не чака покана! Устните и езика му проникнаха във влажната цепка! Дразнеше, като засмукваше или ту леко, ту бързо докосваше клитора ми...

Изстенах от удоволствие!

Заоблизвах коравия пенис, толкова красив и изваян. Езикът ми се плъзна по цялата му дължина. След няколко повторения, поех розово-синеещата главичка. Засмуках и започнах тихо да стена, с пълна уста, знаейки, че така ще увелича удоволствието му, чрез вибрациите.

Лека, полека членът му потъваше в устата ми и аз затворих очи, опитвайки се да го поема максимално дълбоко! Вкусвах страстта и желанието му, а той моето...

Исках света да свърши в този миг...”

***

Виждаше го насякъде и във всеки мъж.

Разговорите с приятели и годеника ѝ бяха вяли и понякога изнервящи. Бе се съсредоточила в една точка във времето и пространството. В един миг в бъдещето.

Мигът в който ще го срещне и ще му се отдаде...

***

“Помня удоволствието което изпитах, когато ме прониза. Когато твърдата му плът започна да си проправя път в копнеещото ми тяло, парещо от старст под допира на ръцете и устните му.

Отдадох му се по всеки възможен начи. Гледах го в очите. Прегръщах го. Целувах го. Наслаждавах се на всяка поза, в която той пожелаеше да ме има. Изпълнявах всяко негово желание трепетно, като и той отвръщаше със същото...

Не мога да опиша, по колко начина и колко пъти му се отдадох изцяло - основно тялом, може би с не малко душа, вложена в този танц на похотта! Стетнията ни огласяха притихналата гора. Времето сякаш бе спряло.

Лежах, опряла гръб на гръдта му, а той ме пронизваше, изотзад, изпълваше ме, държейки краката ми разтворен настрани. Ръката му не спираше да гали, чувствителното твърдо местенце, намиращо се там където срамните устни се събираха. Същевременно, тласъците му се променяха, като интензивност - ту бавни и плавни, ту бързи, докато изведнъж темпото на члена му не се ускори. Пръстите му забързаха движенията и усилиха натиска си върху набъбналия ми клитор.

Накрая почти едновременна експлозия! Неописуема! Придружена от страстните конвулсии на две голи тела, завладени от върховенството на оргазма.

Всичко сякаш затина в този уникален миг, на грях, страст и желание...

Миг на върховно удоволствие!

***

Животът ѝ потече по старому, но нещо в нея се бе променило, все пак. Приключението на горската поляна, утоли жаждата, намали неспокойните сънища и все пак остави един тих, лек копнеж по непознатият, който се появяваше когато е сама.

И все пак, бе щастлива през повечето време, утолила жаждата и любопитството си. Любеше се с годеника си - страстно и безрезервно. Общуваше свободно с приятели и колеги. Бе опитала от един различен вид свобода и тази свобода остави дълбок отпечатък, в позитивен смисъл, в живота ѝ.

Тя не повтори тази авантюра. Не искаше да повтаря. А също така и не срещна повече своят мистериозен покорител. Образът му без име, почти без лице, се разми в съзнанието ѝ. От спомените ѝ, премина в сънищата, които не помнеше.

Понякога, разхождайки се по пътеката, сърцето ѝ се изпълваше с особено чувство на очакване. Същевременно имаше усещането, че някой я наблюдава. Наблюдава я с благодарност и топлота. Сякаш с ъгълчето на окото си, улавяше нечия сянка между стволовете на дърветата, но посмеше ли да погледне, образа вече не беше там. Гората бе замръкнала и очакването се заменяше с припряност. “Трябва да се връщам!”. Припряността се разтапяше в неясна носталгия, по-скоро, а не тъга...

И все пак, някъде в спомените ѝ остана запечатан един миг!

Миг събрал в себе си всичко най-желано и най-недостижимо!

Един миг на върховно удоволствие и свобода!

К Р А Й

* * *